ДРУЖБА 2

Линус Торвладс не е изобретателят на Linux?

В доклада на ADTI, който съдържа 92 страници, се твърди, че Линус Торвладс е използвал Minix още преди да започне разработката на Linux през 1991 година. Това, смятат от ADTI, означава, че е неправомерно да се приписва на Торвладс изобретяването на Linux. Между другото, легендарният гуру не претендира за титлата изобретател на Linux. “Съгласен съм, че изобретател не е точната дума, описваща моята роля в създаването на Linux”, казва Торвладс.

Това обаче е единственото, в което неговото мнение си съвпада с изследването на ADTI. Другите изводи в доклада той подлага на жестока критика. Например, специалистите от ADTI твърдят, че е напълно реално да си представим как Таненбаум с неговият многогодишен опит по проектиране на операционни системи и с достъпа, който е имал до изходния код на Unix е успял за три години да създаде Minix. Под сериозно съмнение те подлагат факта, че Торвлдс, все още като студент никога не разработвал пълноценна операционна система, е успял да стори същото, за шест пъти по-кратък срок. Според авторите на доклада, при създаването на Linux Торвладс е използвал вече готовата Minix, което прави неправилно приписването на изобретяването на нова система с отворен код. Такива изводи са направени в частност и от интервю с Таненбаум, който заявява, че Торвладс е заимствал много идеи, използвани в Minix, в това число и файловата система, системната йерархия и т.н.

Самият Торвладс твърди, че в Linux никога не е използван директно изходният код на Minix, и какъвто и да е друг код на операционна система, а са използвани само принципни идеи от Unix. По думите на Торвладс, Minix просто е служил като платформа, на която той е програмирал своята нова операционна система. В изследването на ADTI обаче, се твърди, че Торвладс е можел постепенно да замени кода на Minix с този на Linux, което Линус с негодувание отрича. “Не съм пемахвал от Linux кода на Minix, - казва той в интервю за News.com. - Използвах Minix, когато пишех Linux, но го използвах точно по този начин, по който вие ползвате Windows за да напишете статиите си. Съдържат ли вашите статии изходният код на Windows само защото използвате Windows, за да ги напишете?

Изводите на ADTI са подложени на съмнение не само от самия Торвладс. Таненбаум неволно застава на негова страна като казва: “Линус не се намираше във вакуума и после случайно седнал и написал кода на Linux. Той е притежавал моята книга, работил е на Minix и, несъмнено, е познавал нейната история (тъй като тя беше разказана в книгата ми). Но кодът си е негов, - казва Таненбаум. - По това време, когато Линус започва работа, вече съществуваха пет независими реализации на Unix или нещо подобно на него… Всичко това беше напълно законно и никой, нищо не е откраднал. Като се вземе под внимание предисторията, много е грешно да се твърди, че един човек не е в състояние да създаде система с такава сложност като на Linux”.

В книгата “Само заради удоволствието. Разказ на неволния революционер” (Just for fun), написана заедно с Дейвид Даймънд, Торвладс цитира свое писмо, разпратено през лятото на 1991 година до всички потребители на Minix. “Напишете ми, какво ви харесва или не в Minix, тъй като моята операционна система прилича на нея (освен това, тя е - по практически съображения - с идентична файлова система)… В нея няма код на Minix и включва мултизадачна файлова система”. Торвладс разказва и за кореспонденцията си с Таненбаум. “Когато Ендрю Таненбаум започна да критикува моята операционна система, която изместваше неговата, се наложи да защитя Linux и честта си… Той имаше всички основания да се ядосва. До появата на телеконференциите на Linux постоянно използвах тези на Minix за да разгласявам съобщенията за Linux и да търся хора, които биха се заинтересували от моята операционна система… Освен това, той имаше друго виждане по изграждането на операционните системи. По него време Ендрю беше в лагера на привържениците на подхода на микроядрото в реализацията на дадена операционна система. А успехът на Linux го плашеше”. Таненбаум пише на Торвладс язвително писмо, в което нарича Linux, монолитна система, “голяма крачка назад, в 70-те години”. “Разберете ме правилно, - пише той. - Нямам нищо против Linux. Тя сваля от мен отговорността за онези, които искат да превърнат Minix в BSD Unix. Но с цялата отговорност заявявам, че онези, на които е нужна съвременна безплатна операционна система, трябва да се опрат на преносима система на база микроядро, от типа на GNU или нещо от този род”.

Привържениците на общността на системите с отворен код виждат в доклада на ADTI скрит удар от страна на Microsoft. Изследователската дейност на центъра вече 5 години се финансира от империята на Бил Гейтс, факт, за който тръбят представители на софтуерния гигант. Кен Браун - автор на изследването на ADTI, не назовава източниците на финансирането му, само отбелязва, че те са няколко, а самият доклад е напълно независим. “Аз пиша това, което мисля, и само толкова. Не работя за благото на ничия пиар-машина”, - казва той.

Ако се докаже, че Linux действително е само променен вариант на Minix, то издателството Prentice Hall може да обвини Linux за нарушаване на авторското право, се твърди още в отчета на ADTI. Prentice Hall публикува книги за Minix и изходният й код, използването на който обаче е забранено през 2000 година.

В изследването на ADTI се повдига и въпросът бил ли е запознат Торвладс с изходния код на Unix. Джон Лийонс, професор от университета в Нов Южен Уелс в Австралия, е показвал този изходен код на студентите си, заедно със свои коментари. Впоследствие копия от тези конспекти нелегално са разпращани по цял свят, и както се твърди в отчета на Кен Браун, “мнозина подозират, че Линус също е имал бележките на Лийонс”. Торвладс твърди, че това не е истина. “Никога не съм виждал записките на Лийонс. Макар, разбира се, да бях чувал за тях. И съм нямал достъп до изходен код на Unix”, - казва той.

Браун и колегите му от ADTI са интервюирали в хода на изследването си над двадесет души, но самият Торвладс, по техни думи, е отказал да даде пред тях коментар по темата. Торвладс пък твърди, че не е получил никакви покани от американския център.

Правата върху изобретяването на Linux лежат в основата на проблема, който безпокои Браун. Въпросът е в това, че софтуерът с отворен код позволява на други страни лесно да разработват технологии, изобретени в САЩ. На подобни икономически и политически въпроси Кен Браун ще отдели повече внимание в своята книга, която той планира да издаде в близките месеци. А скандалният отчет ADTI ще се продава чрез интернет, а не на собственият сайт на центъра. Това е решено, след като през последните дни, след публикуване на прессъобщението за скандалния отчет, сайтът два пъти е бил извеждан от строя от хакери.

_________________