|
Жестоко пръднах, засмърдя,
превърна се във нощ деня,
без дъх оставам и люти.
Потичат от очите ми сълзи.
Кръвта във вените ми спира
и струва ми се, че светът умира.
но страж последен разумът будува
и гъзът ми строго критикува:
"Що стори ти, проклетник, стар
със благородния ни господар?"
Тогаз гъзът, от горест угнетен,
от времена незнайни винаги корен,
отвърна със въздишка тежка:
"Търпях, търпях с години аз до днеска,
накрая всичко се изля
като фонтан от моята душа.
Затуй ви давам аз поука
не трупайте във себе си боклука
в живота ни мизерен насъбран,
изсипвайте го дет ви падне,
серете върху всичко,
не се измъчвайте от свян!"
_________________ 
протоколи, помошни материали
|
Влез
Въпроси/Отговори
Търсене
