На 2 септември 1969 година група студенти от Калифорнийския университет в Лос Анджелис под ръководството на професор Леонард Клейнрок, създава първата в света компютърна мрежа, като съединява два изчислителни комплекса с кабел дълъг 4.5 метра.
С помощта на тази система е осъществен първият трансфер на цифрови данни на разстояние. Проектът е реализиран в рамките на военната програма на САЩ и е представлявал свързване на два компютъра, отдалечени на няколко километра, съобщава Днес+.
В последствие са свързани 4 американски университета и мрежата между тях е наречена ARPANET и се използва като информационна база данни за Министерството на отбраната. Именно създаването на тази мрежа се смята за началото на Интернет.
Първият вид комуникация е била електронната поща, даваща възможност да се предава на разстояние текстова информация с голяма скорост.
В средата на 70-те години двама от студентите на Клейнрок - Стивън Крокър и Винтон Серф, разработват протокола за пренос на данни TCP/IP, на който се базира и досега глобалната мрежа.
Концепцията за публикация на общодостъпни документи с помощта на компютърната мрежа, която е в основата на Интернет и е получила названието World Wide Web - WWW, е разработена във Женева от британеца Тим Бърнърс-Лий през 1991 година.
Днес Крокър продължава работа по усъвършенстване на Интернет. Като главен специалист по въпросите на безопасността в ICANN - организация с нестопанска цел, която се занимава с определяне на адресните пространства в Мрежата, той работи по усъвършенства на защитата на адресната система на Интернет от външни заплахи.
Крокър смята, че развитието на Интернет е далеч от точката на насищане. Една от важните задачи е да се отговори на растящата нужда от по-бърза работа с мултимедия.
Серф в момента работи за компанията MCI. Той мечтае за Мрежа с “вградена” система за защита. В момента много компании се опитват да модернизират Интернет така, че да може да се идентифицира еднозначно изпращача на електронна поща. Това ще позволи да се намали потокът от спам, заливащ всички потребители.
В същото време, паралелно с работата по безопасността на Мрежата, инженерите се опитват да подобрят ядрото й и да разработят аналог на Интернет, който да осигури възможности за изпълнение на по-високоскоростни задачи.
Друга алтернатива на съвременния Интернет е мрежата, наречена Интернет 2. Благодарение на огромната си скорост, двукратно превишаваща скоростта на съвременната широколентова комуникация в Мрежата, Интернет 2 позволява радикално да се разширят възможностите по обмен на мултимедия в реално време.
За момента в Интернет 2 са включени ограничен брой изследователски и търговски организации, но специалистите са на мнение, че в бъдеще тази технология ще получи широко разпространение.